header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Любовта е като войната — лесно е да се започне, но е трудно да се спре.“ — Л. Н. Толстой

 
Начало arrow Градежи arrow Морал и догма (Албърт Пайк) arrow 03. МАЙСТОРЪТ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
03. МАЙСТОРЪТ Печат Е-мейл

За да разберем буквално символите и алегориите на Ориенталските книги по отношение на предисторически въпроси, е желателно да затворим очи срещу светлината. За да преведем символите на тривиален и изтъркан език, ни е нужна непохватността на посредствеността.

Всички религиозни изрази представляват символизъм; тъй като можем да опишем единствено това, което виждаме, истинските обекти на религията са ВИДЕНИТЕ. Най-ранните инструменти на образованието са били символи; и те, както и всички други религиозни форми, са се различавали един от друг и все още продължават да се различават един от друг съобразно външните обстоятелства и образността и според различията в познанието и умственото развитие. Целият език е символичен до такава степен, до каквато се той се прилага към умствени и духовни явления и действия. Всички думи разполагат първично с материален смисъл, те обаче могат след това да се обгърнат, за неосведомените, с духовна безсмислица. “Да оттеглиш”, например, означава да се откажеш и когато тази дума се прилага към изявление, е символични до такава степен, до каквато би бил символична картина на жест на оттеглена ръка, за да изрази същото. Самата дума “дух” означава “дъх” и произлиза от латинския глагол “spiro”, “дишам”.

За да представим един видим символ пред очите на друг човек, не е необходимо да го уведомяваме за значението, което този символ носи за нас. Оттук философът скоро е надбавил към символите обяснения, предназначени за ухото, податливи на повече прецизиране, но по-малко ефективни и импресивни от нарисуваните или скулптурно изваяните форми, които той се е опитал да обясни. От тези обяснения постепенно са възникнали най-различни описания, чиито истинска цел и значение лека полека са се забравили или изгубили в противоречия и несъответствия. И когато всички те са били изоставени и Философията се е насочила към дефиниции и формули, езикът и е се е състоял единствено от по-сложен символизъм, който се е опитвал в тъмното да улови и обрисува идеи, които е невъзможно да се изразят. Защото, както става при видимия символ, така се получава и при думите: произнасянето им не ви уведомява за точното значение, което те носят за мен; и по този начин религията и философията до голяма степен се превръщат в спорни въпроси по отношение на значението на думите. Най-абстрактния израз за Божеството, който може да предостави езикът, не представлява нищо друго, освен знак или символ на предмет, който е извън разбирането ни и не е по-истински и адекватен от образите на Озирис и Вишну или наименованията им, с това изключение, че е по-малко сетивен и категоричен. Избягваме сетивността единствено като прибягваме към просто отрицание. Най-после прибягваме към дефиниране на духа, като казваме, че той не е материя. Духът е – дух.

Един-единствен пример на символизма на думите ще ви посочи един клон на изследване на Масонското движение. В Английския ритуал се натъкваме на тази фраза: “I will always hail, ever conceal, and never reveal” (“Аз винаги ще поздравявам, винаги ще прикривам и никога няма да разкривам;)”, а в КатехИзидаа, се натъкваме на следното:

Въпрос: “I hail.” (“Аз поздравявам”)

Отговор: “I conceal”. (“Прикривам;”)

а незнанието, погрешното разбиране на израза “давам знак” е вмъкнал фразата “Откъде си родом?”

Но думата наистина е “hele”, произлизаща от англо-саксонския глагол b elan, helan, покривам, скривам, прикривам. И тази дума се предава от латинския глагол tegere, покривам или слагам покрив. “That ye fro me no thynge woll hele”, казва Гоуър. “They hele fro mo no priuyte”, казва Кавалерът на Розата. “Да излекуваш къща” е общо разпространена фраза в Съсекс; а в Западна Англия този, който покрива къщата с плочи, се нарича Лечител. Откъдето “излекувам” означава същото, като “покривам с плочки” – само по себе си символично като значение, първично означаващо покривам къща с плочи, - и означава покривам, скривам или прикривам. Така езикът също е символизъм и думите до голяма степен погрешно се разбират и неправилно се използват, както и повечето материални символи.

Символизмът има тенденция непрекъснато да става все по- и по-сложен; и всички Небесни сили са възпроизведени на земята, докато не се е изтъкала паяжина от измислица и алегория, частично от изкуството и частично от невежеството на грешките, която разумът на човека с ограничените му средства за обяснение, никога няма да съумее да разплете. Дори Древноеврейският теизъм се е замесил в символизъм и боготворене на образи, заимствани по всяка вероятност от по-стара религия и отдалечени региони на Азия – боготворенето на Великия Семитски Бог на Природата – Бог Ал или Елс и символичните му представяния от самия Йехова дори не са били ограничени до поетичен или илюстративен език. Свещениците са били монотеисти: хората – идолопоклонници.

Съществуват опасности, неделими от символизма, които представят внушителен урок по отношение на подобни рискове, съпътстващи използването на езика. Въображението, повикано на помощ на разума, узурпира мястото му или оставя съдружника си безпомощно оплетен в паяжината си. Наименованията, с които се наричат нещата, се смесват с тях; средствата се объркват с целта; инструментът на тълкуването - с предмета; и по този начин символите съумяват да узурпират самостоятелния характер на истините и личностите. Въпреки че по всяка вероятност са представлявали необходима пътека, те също така са били и опасен път за приближаване до Божеството; по който много, както казва Плутарх, “бъркат знака с обозначения предмет, попадат в нелепо суеверие; докато други, в стремежа си да избягат от една крайност, се впускат в не по-малко дълбок неприятен водовъртеж на безверие и безбожие.”

Цицеронказва, че посредством мистериите сме научили първите принципи на живота; поради което с добро основание се използва терминът “посвещаване”; и те не само ни учат да живеем по-щастливо и приятно, но също така облекчават болката от смъртта с надеждата за по-добър живот в отвъдното.

Мистериите са били Свещена Драма, показваща легенда от значение за промените в природата, на видимия свят, в който се разкрива Божеството и чийто смисъл в много отношения е бил открит, както за Езичниците, така и за Християните. Природата е великият Учител на човека; защото тя е Откровението на Бога. Тя нито поставя догми, нито се опитва да тиранизира, като принуждава към прилагане на конкретно вероучение или специално тълкуване. Тя ни представя символите си и не добавя нищо като обяснение към тях. Тя е текстът без коментар; и, както ние също така добре знаем, именно коментарът и лустрото водят към грешки, ерес и преследване. Най-ранните учители не само са приели уроците на природата, но, доколкото е било възможно, са се придържали към нейния метод на предаването им. В Мистериите, отвъд текущите традиции или свещените и загадъчни разкази на Храмовете, на наблюдателите са предоставени малко обяснения, и те са оставени, както в училището на природата, сами да си вадят заключения. Няма друг метод, който би могъл да подхожда на всяка една степен на образование и способности. Използването на универсалния символизъм на природата, вместо специалната терминология на езика, възнаграждава най-скромния изследовател и разкрива тайните си на всички пропорционално на подготвителното им обучение и способности да ги разберат. Ако философското им значение е над разбирането на някои хора, моралното им и политическо значение са достъпни за всички.

Тези мистични прояви и действия не представляват изнасяне на лекция, а разкриване на проблем. Тъй като се нуждаят от изследване, те са изчислени и предназначени да събудят заспал интелект. Те не са наситени с враждебност към Философията, защото Философията е великият разяснител на символизма; въпреки че старинните й тълкувания често са необосновани и неправилни. Промяната от символ в догма е фатална за красотата на израза и води до нетърпимост и допусната непогрешимост. 

 *                       *                       *                       *                       *                       *



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
понеделник, ноември 18, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org