Франкмасоните се събират в ложата. В нея майсторът упражнява своята власт, “която при отсъствие делегира на официално определен от него надзирател”. Той ръководел строителството на обектите, както и делата на ложата. Не бива в никакъв случай да виждаме в него, дори и в най-добрия период на оперативното масонство, учител в смисъла на “гуру” или “шейх”, т. е. на духовен водач. Франкмасонството не дава на своите членове никакъв личен духовен лидер, защото посветителските дела се основават на колективния труд на всички братя, образуващи ложата.

От края на 15в. в Шотландия съществува служител, натоварен със строителните работи на владетеля, който “упражнявал своята власт над ложите, и носел титлата Главен надзирател на масоните”. Известно ни е името на човека, заемал пръв длъжността по онова време: Уйлям Шоу.

В ръкописите от същия век за първи път се споменава за предтечата на оратора в съвременните ложи – т. нар. “парлиер”. Това е германизиран изговор на френското “говорител”. Той заемал място на изток, до майстора, разговарял с калфите, представлявал майстора и тълкувал решенията. Много родове приемали длъжността за фамилно име – в това отношение примерът с Петер Парлер, вторият архитект на Пражката катедрала, е показателен.

В оперативното масонство архитектът заема особенно място, което днес трудно може да се определи. От историята и легендите до нас са стигнали имената на доста средновековни архитекти- например Ервин от Щайнбах, изградил портала и кулите на катедралата в Страсбург. Някои факти говорят, че те добиват високия си статут само ако принадлежат към масонството. За това свидетелства премеждието на Брунелески в Милано през 1434 г. В момента , когато прочутият купол бил пред завършване, той бил арестуван “по оплакване от сдружението на зидарите, където той пропуснал да постъпи”.

Когато с времето престават да се вдигат катедрали, техниките започват постепенно да се променят, а машините полека да изместват ръчния труд, и франкмасоните прекратяват строителната си дейност. Техните похвати са забравени, а песните, ехтели над кариерите, са отлетели. От тях се запазват само отделни изрази, които позволяват все така редовно да се предава първичното посвещение. Божественото слово е заместено с букви, които посветените по чисто интуитивен, а не по технически начин, се опитват да съберат, за да образуват от тях свещенните книги. Ражда се умозрителното масонство. Материалите и инструментите на занаята се превръщат в образи - било материални, било мисловни. Това е дълбокият смисъл на промяната през 1717 г.

Необработеният камък става един от основните символи на франкмасонството. Авторите – масони превръщат този символ в морална алегория.Те уподобяват новия масон – чирака – с необработен камък, който той трябва , обработвайки го – да работи непрекъснато върху себе си. Ако застанем на метафизично равнище, необработеният камък (чиракът) е индивидуалност, която трябва да се самоусъвършенства, за да достигне личността (себе си), за да може , освобождавайки се всички неравности (дялания камък), да се включи в цялостната сграда, която масонството образува. В днешни времена то може да позволи този труд на духовна реализация само в мисловно отношение, защото е успяло да запази посветителското предаване на жестове и думи, дошли от древността.

Тук основателно възниква въпросът “Какъв е дълбокият смисъл от съществуването и каква е задачата на Масонството в нашето съвремие?” Този въпрос съдържа в себе си познанието за света в най -значимите му аспекти. Само при такова познание то може да състави и предложи глобален проект за усъвършенстването на човека. Нека не забравяме, че днешното общество, под специфичното въздействие на науката, се променя много бързо, но не всички промени са ориентирани към по-доброто. Бидейки против тези отклонения, Масонството може да им въздейства, само като упражнява моралния си авторитет. Това е начинът Масонството да изпълнява активната си функция, състояща се в материалното, нравствено и духовно усъвършенстване на човека.