Предхождащо християнството, франкмасонството се приспособява към него и свързва принципа за първичното интегриране с този за изкуплението. Западна Европа се покрива с бялата плащеница на катедралите. Още тогава е съществувало и разделение между строителите както в социално, така и в квалификационно отношение. Този, който е цепел камъните в кариерата, далеч от строежа, е определян като “каменоделец”, докато на този, който е ваел обекта камък по камък, е съответствало името “франкмасон”. Това е изразено ясно в стар масонски ръкопис, собственост на Йоркската ложа № 293 в Англия, правещ разлика между масон и каменоделец, като показва, че има техническа тайна, а оттам и тайна на посвещението, която първият не трябва да разкрива на втория.

Тук можем да открием някои основни принципи на старата религиозна архитектура в:

-равностранният триъгълник, приет от питагорейците за символ на мъдростта, и който нашите предци са превърнали в символ на Светата Троица.

-дванадесетоъгълника, получен от налагането на триъгълника в окръжност. Древните са откривали в тази комбинация основата на всички музикални и астрономически пропорции.

-порядъка , получен на основата на квадрата и осмоъгълника. По този начин двете основни форми – триъгълника и квадрата, както и производните от тях многоъгълници, са съдържали част от тайната на този древен занаят – например тези от Нюрнберг, за да получат майсторска степен, е трябвало да съставят чертеж на църква на основата на осмоъгълника.

-друга професионална тайна е тази за екера , образуващ правоъгълен триъгълник със страни, кратни на 3, 4, и 5.

Тъй като повечето от тези принципи са свързани с геометрията, много автори са склонни да приемат, че буквата “G”, която играе голяма роля в символиката на масонството, е инициала на думата “геометрия”.

Очевидно през Средновековието обществения живот е бил подчинен на абсолютната власт и на инквизицията. По тази причина братствата на масоните са били засекретени. Основната част от живота в тях протича в ложата.

Мнозина автори са се впускали да обяснят какво е това “ложа”. Дори в модерното масонство все още се спори за съответните названия Храм и Ложа. За едни ложата е самият храм, за други тя е самото общество на масоните, за трети ложата съществува само когато масоните се събират, а след това се разпада. Не сме в състояние да решим този въпрос, но ми се струва, че третото мнение е най-близо до истината.

При старото масонство ложата е била откривана по неписан ритуал, който масоните трябвало да знаят наизуст. Всеки нов масон, приеман в ложата, трябвало, след като му е прочетен уставът, да положи клетва, с която се задължава да запази в тайна думата “масон” и всичко, което тя включва.В споменатият текст от Йорк се предписва срок за обучение на чираците от пет години, след което са подлагани на изпит “ от седмица или повече”. След преминаване на петгодишния изпитателен период и успешното полагане на изпита, ложата го обявявала за свободен, давала му титлата другар (калфа) и го приемали в редовете си.Научавали го как да поздравява, както и формалностите, които да използва, за да поиска помощ от другарите си.