header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Животът е песен, чийто припев е смъртта.“ Виктор Юго

 
Начало arrow Градежи arrow История на българското мaсонство arrow БЪЛГАРСКОТО БОГОМИЛСТВО И РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
БЪЛГАРСКОТО БОГОМИЛСТВО И РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ Печат Е-мейл

Приема се, че Орденът на Розенкройцерите е създаден въз основа на богомилството. Той носи името на Християн Розенкройц, който е наследник на албигойци. Според изследователите, той произхожда от немското семейство Гермелсхаузен, което приема богомилското учение. Замъкът на семейството е бил разположен в Тюрингската гора. Когато през ХІІІ век са предприети масовите гонения на църквата срещу албигойци, катари и други ереси в Европа, имението е било опожарено, всички са били избити. Оцелява единствено 5-годишният Християн, спасен от един калугер, от съвършените, който е бил извикан от Франция като домашен учител в семейството. Укриват се в един манастир, където малкият Християн е отгледан и по-късно посветен. Заедно с четирима свои последователи Християн Розенкройц основава Ордена на Розата и Кръста и тръгва да обикаля цяла Европа, където намира последователи.

Розенкройцерите са прониквали във всички области на живота и навсякъде са внасяли нови идеи, творчески импулси. Техни последователи, членове на ордена са известни личности, светли умове, носители на ново знание в Европа. Сред тях са астрономът Николай Коперник, философите Франсис Бейкън, Лайбниц, Джордано Бруно, енциклопедистът Леонардо да Винчи, физиците Робърт Флут и Уйлям Максуел, Кеплер и Нютон и много други. От запазен достоверен текст се вижда, че през 1610 г. пред йезуитския съд немският нотариус Хазелмайер свидетелства за съществуването на съчинение “Слава на братството”, което съдържа устава на Ордена на розенкройцерите. През 1614 г. се разпространява друго съчинение - “Всеобщо преобразуване на света” (то включва и “Слава на братството”), в което се споменава вече за Християн Розенкройц като основоположник на ордена. Той основава братството на розенкройцерите с мисията то да подпомогне, както изрично е записано в устава му, избраниците на човешкия род да отворят очите си за Духа, да прогледнат за сиянието отгоре и да се преизпълнят с вътрешната светлина на висшата истина.

Друго съчинение на това общество е “Изповед на братството на Розовия кръст”. Тази творба представлява обръщение към всички добронамерени хора да се присъединят към тяхното движение, за да се извърши обновяване на света. Доколко розенкройцерите са сполучили, колко са били добронамерените, ония, които са тръгнали да обновяват света, е въпрос, но идеята е факт и като падаща звезда на небосвода това учение оставя ярка диря. През 1630 г. в Лайден излиза трудът на Петер Мормийо “Най-секретните тайни на природата”. В него розенкройцерските аркани (тайни) са разделени на три дисциплини: вечно движение (перпетуум мобиле), трансформация на металите (“философски камък”) и лекарство за всичко (панацея). Виждаме колко ясно са очертани пътищата на този орден. През 17-18 век в Англия проникналото от Германия Розенкройцерство преминава в масонството, където е добре прието. Според изследователите на масонството Майкъл Бейджънт и Ричард Лий (книгата им “Орденът на тамплиерите и масонската ложа”), в края на 17 в. в Англия има припокриване на розенкройцерството, масонството и Кралското дружество - “те просто не могат да бъдат отличени едно от друго”. Други изследователи сочат, че “люлката на масонството” е албигойството – т.е. богомилството във Франция (Шарл Бернарден, в едно проучване за масонството от 1909 г.). Според други извори, голяма част от принципите на масонския орден се коренят в ордена на Розата и Кръста. Във всички случаи, връзката с богомилите е налице.

Известен е опитът на големия български изкуствовед, философ и писател, масонът Николай Райнов, да проучи и популяризира историята на богомилското учение и неговата роля, което той счита за един от най-значимите етапи в духовното развитие на човечеството. През 1933 г., благодарение на широките си международни контакти, проф. Николай Райнов успява да осъществи посещение на о-в Малта. Там е месторождението на рицарския малтийски орден на розенкройцерите и в хранилищата на острова се пазят древни архиви. Н. Райнов, заедно с проф. Мавров и Никола Трифонов са имали възможност да се запознаят с богомилската книжнина, която се пази там. За съжаление, не са публикувани неговите проучвания в тази посока.

Розенкройцерите обещават на последователите си достъп до висшите тайни, като им посочват основни стъпала за пробуждане и разгръщане на вътрешните сили; те дават и уред на прозрение - окултните символи! Символиката е кондензирана енергия, духовният образ на реалността. Всеки окултен знак има три значения: външно, което може със зрението да се констатира или със събуденото въображение да се улови и дефинира; вътрешно или тайно, което се обяснява само с ума; и чисто духовно, което не може да бъде обяснено, а се схваща само с интуицията. Всеки човек носи интуиция - малко или много, в отделни моменти или постоянно (в зависимост от своята вътрешна посветеност). Отличителните знаци на братството на розенкройцерите са розата и кръстът - два символа в единство. Те се сливат в едно, въпреки че всеки от тях има свое определено мистично предназначение и вътрешно съдържание. Това различие в единство съответства на двойствеността в единство - Бог и природа, Дух и материя...

Кръстът, сочещ към четирите основни посоки на света, чиито страни, безкрайно удължени никога не биха се кръстосали, е символ на пространството или безкрайността. Той е свещен символ в много култури от най-ранната древност. Кръст с равни рамене е символ на средновековните алхимици, за които той олицетворявал четирите елемента: въздух, земя, огън и вода. Розата е била от древността свята за слънцето и Аврора, богиня на Зората. Като символ на сутрешната светлина, тя олицетворява възкресението и подновяването на живота, прераждането на душата. Кръстът и розата заедно символизират безсмъртието, постигнато с цената на страдания. Розата в Християнския символизъм се е превърнала като олицетворение на кръвта на Христос. Смесването ù с кръста е било буквално неизбежно.

Може би е време българските масони да направят необходимото, за да бъдат издирени, проучени и популяризирани данните за българското богомилство, богомилската книжнина, ролята на това учение за духовното развитие на човечеството, връзката му със съвременното масонство.


 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
юни 2019 юли 2019
сряда, юни 19, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 22 1 2
Седмица 23 3 4 5 6 7 8 9
Седмица 24 10 11 12 13 14 15 16
Седмица 25 17 18 19 20 21 22 23
Седмица 26 24 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org