След като изяснихме същността на орфическата доктрина е нужно да видим как тя е функционирала в местна, тракийска среда. Това се случва на две нива. Първото е общонародно, а второто е аристократично. Посветителските практики са част от второто. Именно затова, то ще представлява обект на изследването ми. Тракийският орфически цар и неговите приближени се самообучават във въздържание на тялото и се възпитават за духовно самопознание с упованието, че ще се обезсмъртят. Тракийското обезсмъртяване, както е забелязано от старогръцки писатели, се отличава от елинската вяра в живота на душата след смъртта. То е постижимо само за отделно посветени, които телом и духом ще се възвисят до бога и ще останат с него. Такова тълкуване на вярата в безсмъртието е възможно въз основа на редица писмени и археологически сведения, а най-вече – от онези за гетите, траки по долното течение на р. Истрос (Дунав). Съгласно Херодот, гетите били просветлени от своя цар-жрец-прорицател Залмоксис (северния еквивалент на Орфей), който се превърнал в полубог(antropodaemon), както и би следвало да се очаква за сина на Сина. Той въвеждал знатни мъже в учението си като ги събирал в подземно жилище(зала) и на всеки четири години им се явявал. Посвещението е придобитата вяра, че степените на орфическата доктрина могат да бъдат преминати като се опознае същността им. Такава вяра раздвижва онези знатни мъже, които облечени в бели ленени одежди, без оръжие(т.е. със снети метали) влизат в пещерата, където мистерията бива разигравана. Имаме множество запазени естествени пещери в които по изкуствен път е оформен процеп от вътршността им, стигащ до повърхността на земната повърхност. Точно само в деня на пролетното равноденствие, слънчев лъч може да проникне до олтара поставен в центъра на скалната утроба. Тогава символично се осъществявал брака между Великата Богиня – Майка и слънцето, за да се задвижи отново цикъла на възраждане и реорганизиране на космоса. Празниците на лятното и зимното слънце стоене са празнувани от всички индоевропейски народи, но те са били на особена почите сред посветениете в тайнставата защото с тях се бележат ключови моменти от доктрината. Последните археоастрономически изседвания недвусмислено показват, че древните траки са ориентирали според звездната карта свойте култови сгради. Ролята на звездите в мито-ритуалното мислене също трябва да бъде отбелязана:

Химн на звездите

На светилата небесни свещения блясък възславям

И чрез възвишени думи зова божествата велики.

Мили звезди от небето, чада на Нощта, на тъмата,

В кръгови вихри кръжите край вашите светли престоли,

Отраз на вечния огън, родителки вие на всичко,

Орис съдбовна, на всяка съдба сте носачи, кормчии,

Вие, на смъртните хора водачки по божии пътеки,

Седмолъчащите зони оглеждате откъм ефира,

Земни, небесни, по огнен път винаги несъкрушими,

Светещи от вечността изпод нощното, черното рухо,

С блясък трептящ, благосклонни пазителки сред тъмнината,

На състезание мъдро елате, на тайнства свещени

И доведете до славен завършек делата похвални.

(Орфически химни, Превод Г.Батаклиев)

В светилището на остров Самотраки, което елините започнали да усвояват едва след VIII в.пр.Хр., когато за пръв път стъпили на брега, тракийските орфически мистерии съчетавали действия от доктриналната и от оргиастичната обредност (т.е. от двете нива на тракийската вяра – аристократичното и общонародното). Онзи, който желаел да се посвети в самотракийското тайнство, се обливал гол с кръв (от жертвоприношение на птица), измивал се и се преобличал. Сетне влизал в едно продълговато помещение без прозорци, с пейки покрай дългите стени. На тях били насядали вече посветените (мистите), които очаквали новодошлия да се качи на дървената платформа в средата на залата. Жрецът произнасял словата на описанието на космогонията като си служел само със “свещения тракийски диалект” на светилището. Чулият го му отговарял с орфическа клетва, т.е. огласявал “вярата на произнесената дума” и се задължавал да пази мълчание за това как боговете създали света и го привели в движение. След клетвата новият мист получавал червен пояс и гривна от магнетитов камък, които символизирали кръвта и утробата на Великата Богиня-Майка.