Термина "Мистерия", който ние често използваме в Ложите, произхожда от гръцкото "Mysterion" и е бил използван за пръв път във връзка с Елевсинските Мистерии на Древна Елада. Също от гръцки произход са мистериите, свързани с учението на Питагор и Евклид в областа на Геометрията и Математиката. Много е важно да бъде разбран фактът, че мистериите съществуват както в Изкуството, така и в Науката. В своя изначален смисъл мистерията на Свободното Зидарство е неразделна част от ритуала на посвещението и носи сакрален (свещен) характер. В този смисъл свободно-зидарското посвещение се явява свещенодействие в пълния смисъл на думата и продължение на най-ценното от предходните мистерийни традиции.

В масонството мистерията се свързва с Тайната. Тайната от своя страна е едно от основните понятия изразяващи духа на Свободното Зидарство. Онова, което отличава масона и го отделят от профанния свят, това е тайната на посветителния ритуал. Въпреки че само по себе си Масонството не е някакво тайно общество, то представлява затворена общност, наследник на средновековните гилдии и задруги на калфите и майсторите, която притежава своите съсловни тайни. Разбира се, днес повечето от тях са от чисто посветителен характер, тоест те са скрити зад покрова на символите и алегориите от ритуала. Когато новопосветения прекрачи за пръв път между колоните на Храма, той влиза в Светая Светих на древното знание, съхранено за поколенията чрез иносказателния език и ритуал на Масонството. Ученика трябва да положи много интелектуални и духовни усилия, за да вникне зад булото на мистериите и да разбере истинския смисъл на свободно-зидарските символи и алегории.

След своята Инициация новопосветения (или издигнатия в степен), Зидар започва (или продължава) изучаването тайните на Изкуството – първите три символични степени, или на Ритуала – високостепенната скала на Висшите Степени. Той получава символите и алегориите за съответната степен. След всяко поредно Посвещение кандидата се запознава с поредното нова тълкуване на вече познатите му символи и алегории, както и му биват дадени нови такива. Новите тълкувания на познатите символи отговарят на неговата променена способност за възприемане на вътрешната същност на символите, както и придобитото от него качество за по-задълбочена духовна работа и по-дълбоко прозрение в същноста на нещата.

Почти всеки от масонските символи може да има по няколко различни тълкувания - в зависимост от съответната степен и зрелоста на посвещавания. Те отразяват в символичен аспект различни страни на масонската философия. При всеки посветителен ритуал обаче поне едно от тези тълкувания остава “тайно” (или “скрито”), тоест известно само на посветените в по-горните степени. Затова и тълкуванията на масонските символи биват два вида: екзотерични (външни) и езотерични (вътрешни). Всъщност обаче истината е, че не съществува едно-единствено "вярно" значение на който и да е от многобройните зидарски символи. Всеки трябва сам да открие значението, което тези символи и алегории имат лично за него. Общите тълкувания могат само да го насочат и подпомогнат в това отношение, но не и да го задължат да приеме някаква догматична класификация на посвещенческата зидарска символика.

Така масонската посветителна традиция винаги остава жива и жизнена, водейки кандидата към собствени открития, които в крайна сметка усъвършенстват неговата духовна природа, характер и светоглед.